Хикмет Четинкая

плакат на изложбата

Хикмет Четинкая, Градски макове

Хикмет Четинкая, Пейзаж с макове

Хикмет Четинкая, Макове в нощта

Хикмет Четинкая, Планински макове

плакат на изложбата

самостоятелна изложба - живопис

2февруари – 11 март 2014 г.

          От 20 февруари 2014 год. в осемдесет и осмата поред изложба арт галерия “Ларго” ще представи за втори път със самостоятелна изложба във Варна турския художник Хикмет Четинкая. Един интернационален художник, гражданин на света, със своите картини Четинкая става символ и посланик на съвременната турска култура по света. Двадесетината картини, които ще бъдат подредени в галерия Ларго за три седмици, са посветени на любимия обект на художника – маковете.

            Много са причините Хикмет да се отдаде вече повече от двадесет години на творческото пресъздаване на това обикновено полско цвете. Макът присъства в митологията на народите още от древни времена. В древногръцката митология макът е символ на плодородието – Деметра винаги е била изобразявавана с мак в ръка. Древните гърци са вярвали още, че макът е сътворен от бога на сънищата Хипнос, за даде забрава и покой на безутешната богиня Деметра, която в опитите си да открие своята отвлечена дъщеря Персефона, престанала да спи и била толкова изтощена, че спряла да се грижи за посевите. Според древните римляни маковете се родили от сълзите на богинята Венера, която безутешно плакала по своя изгубен любим Адонис и всяка нейна сълза, докоснала земята, се превръщала в нежното, крехко цвете мак. Лечебните свойства на мака са открити още от древните китайски лечители, които са използвали отварата от маково семе за облекчаване на болката.

            Но една от историите, също повлияла на творчеството на Четинкая е друга: през 1914 година в полетата на Северна Франция и Фландрия се водят част от тежките сражения на Първата Световна война. Кръвта на многобройните жертви се смесва с безбройните макове по полетата. В продължение на седмици целите полета са почервенели от кръвта на войниците и цветовете на кървавочервените макове. Очевидец и участник в тези събития, канадският военен лекар Джон МакКрей написва поемата In Flanders Fields («В полетата на Фландрия») по повод смъртта на приятеля си Алексис Хелмър на бойното поле. Поемата е публикувана на 3 май 1915 г. и превръща мака в интернационален символ на доблестта, храбростта и пролятата кръв на войниците. Самият Четинкая често посещава местност в Северна Турция, сцена на битки от началото на миналия век, която е попила кръвта на много загинали турски войници, и която през пролетта се покрива с хиляди нацъфтели макове, които според думите му имат такъв кърваво-червен цвят, какъвто не е виждал на друго място по света. През 1921 г. вдовици и майки на починали войници отиват с червени макове в ръце в Главния щаб на Британския легион с молбата да се помогне на войниците, ветерани от войната. Така се слага и началото на благотворителната дейност в помощ на ветераните от войните, чийто символ е аленият мак. Тези макове рисува Четинкая през годините – аленото цвете, символ на почит и памет за тези, които са дали здравето и живота си, за да живеем в свободен свят. По тази причина Канадския военен музей в Отава кани Четинкая вече няколко поредни години да реди в музея изложби на своите творби, претворяващи красотата и вълнуващата символика на мака.

              За своя любим обект художникът казва: „Те са независими, мимолетни, непокорни и не могат да се култивират. Те по-скоро ще умрат, отколкото да оцелеят, затова нямат търговска стойност. Техните ярки, червени венчелистчета се появяват и изчезват бързо.”

           И наистина сякаш природата иска да ни напомни чрез това нежно, крехко, мимолетно по своята природа цвете и нашата мимолетност на земята. Така, както макът цъфва сутринта и до вечерта прецъфтява и листата му се отронват от най-слабия повей на вятъра, така и нашият живот е като един миг в безкрайността – още докато осъзнаем, че живеем и вече идва заникът на дните ни. Затова е много важно какво ще направим с живота си – какво ще дадем, какво ще създадем, какво ще оставим след себе си, а не какво ще вземем, защото нищо не можем да отнесем с нас. Нашата мимолетност и тленност могат да бъдат победени само чрез нашата безкористност и посветеност на другите. 

            За всички ценители, изложбата в галерия „Ларго” продължава до 11 март. Повече за автора и картини от предишната му изложба в галерия "Ларго" можете да видите в секцията "Автори" на сайта.

          Нели Вълчева, галерист