Поколения

Лора Маринова, Портрет в червено

Янко Маринов, Есен в градината

Димитър Борисов, Екзотичен пейзаж

Анна Борисова, Силует

изложба-живопис на три поколения варненски художници - Янко Маринов, Лора Маринова, Димитър Борисов и Анна Борисова

27 ноември – 10 декември 2009

В петък, 27 ноември 2009 г. с радост отбелязваме точно 1 година, откакто Арт Галерия Ларго отвори своите врати за българското изкуство. Равносметката е 20 изложби, повече от 50 представени художника, повече от 450 показани картини.

За тази една година галерията успя да си извоюва име на важен културен ценър с ярко присъствие, на място, непрекъснато генериращо събития. И най-важното – галерия “Ларго” успя да заслужи доверието и приятелството на варненските художници, с което с право се гордеем.

Реализирани бяха няколко изключително успешни и запомнящи се изложби - “Фаталната жена” през февруари, “Театрални етюди” по време на Международния театрален фестивал “Варненско лято” през юни, “Карнавал” - самостоятелна изложба на Милен Маринов през юли, “Есенно трио” на Валери и Нели Ценова и Румен Михайлов през септември, изложбата на учениците от НУИ “Добри Христов” през ноември.

За тези 12 месеца упорит труд галерия “Ларго” успя да спечели сърцата и приятелството и на много почитатели и колекционери на изобразителното изкуство във Варна и в други български градове. Благодарим от все сърце на всички ценители и клиенти за тяхното отношение към българското изкуство.

През тази една година изложбите на арт галерия “Ларго” непрекъснато присъстваха в културните рубрики на най-престижните медии във Варна, както и почти навсякъде в необятното интернет-пространство, където се отразява културният живот на града. За което изказваме дълбока благодарност на всички варненски журналисти, пищещи за култура и изкуство, за тяхното внимание и професионално отношение.

През тази първа година галерия “Ларго” създаде два сайта в Интернет, чрез които целенасочено и последователно популяризира както дейността на галерията, така и резултатите от труда и творчеството на многото автори, с които галерията работи.

Арт Галерия Ларго ще отпразнува първия си рожден ден с откриването на една изключително престижна експозиция, представяща три поколения варненски автори. Незабравимият Янко Маринов, неговата дъщеря Лора Маринова, съпругът й Димитър Борисов и тяхната дъщеря Анна Борисова ще се представят в двадесет и първата поред изложба - “Поколения”.

Представяме ви ги чрез поетичното слово на нашия изтъкнат изкуствовед Пламена Рачева:

“Сега с картините си Янко Маринов е отново сред семейството си и сред нас. Любуваме се на прекрасните му живописни платна сякаш нарисувани вчера, сякаш дошли от бъдните дни, платна, които ни връщат към спомените от неговия толкова богат на събития и на творчество живот. Отново е „ Есен в градината”, „Златна есен” и „В парка”, и по „Утринния плаж” откриваме, как мимолетното импресионистично виждане се е превърнало в изкуство изпълнено с жизнена сила и оптимизъм. Пейзажите от Варна, родното Килифарево и от Италия – бреговете на Марина ди Карара, Капри, Карара носят трепета на ръката му, въплатила в цветово пълнозвучие красотата на природата. Неговата импресионистична живопис с национална самобитност възприемаме като стихия от емоции, които преминават през природата и през лицата на потретите, изпълнени с вълнение - „Портрет на Султана”. Живописта му е богата, полифонична, тя преминава от живото пространството към нас и ни вълнува.

Пейзажите на Лора Маринова са толкова красиви, романтични, че те се въприемат по-скоро като представа, която непрекъснато се обновява и се зарежда с жива енергия. Картините са извън естественото състояние на природата – панорамни, озарени от косо падащите светлинни лъчи, сякаш идващи не от едно, а от множество невидими слънца. Но не, това е алюзията от уловеното от погледа на твореца мигновение в движението на слънцето по земната повърхност, при което пейзажа става обобщен, цветовете активни, и толкова осезаеми, че на нас зрителите ни се струва, че те се материализират в един нов свят. Тази сензитивност към естеството на натурата, усещаме в картината като идилия, като отрязък от безкрайната красота на природата. В „Старото дърво”, „Горска поляна” усещаме онзи несбъднат копнеж към сакралната съхранност на природата, който определяме като чист извор на красота и вдъхновение.

Живописните композиции на Лора можем да наречем театрални портрети - на „Жизел”, „Кармен”, „Травиата” – това са и постановки, чиито сценографии Лора е правила в годините. В гримьорната светът е приближен, фокусиран в първия план на пространството. Така образите на героите ни се откриват в техния сложен дуализъм – на ролята и на личността на артиста – понякога излъчващи неприкрита бруталност, друг път капризност или чиста виталност. На границата на символизма и постмодерна е компомпозицията „Есенен хоровод”, в която сякаш времето отнема и дарява неочаквани неща. Гео Милев беше написал – „символизмът не е школа, той е изкуство, а защо това изкуство, да не се нарече романтизъм?”. И тогава, и сега знаем, колко много ни е нужен, за да ценим красотата в живота и в изкуството.

Димитър Борисов - неговите картини напомнят за картините на митничаря Русо, но в не по-малка степен и на картините на един друг художник, творил на границата на импресионизма и преминал отвъд нея - на Жорж Сьора. Камерен формат на живописните му платна, точно подредените им композиции, в които симетрията и скритата геометрия, прецизната работа и постоянното усъвършенстване на похватите са характерните черти за неговия стил. В картините му сюжетите са обмислени, но отразяващи обикновени житейски ситуации на общуване – „Игра” на тенис, „Двама”, „Разходка” . Рисунък му е изискан, синтезиран, а посредством колорита предава фини нюанси на формите и детайлите. И в „Екзотичен пейзаж” той е виртуозен, точен, убедителен, но и загъдъчен с малките личица на животинчета и дяволчета, които изкусително се крият в природата и в човека.

Още на пръв поглед живописните произведения на Анна Борисова респектират с художествените си качества. Тя умело напасва образи от реалността и природата към подтискащите трасформации на ежедневието в сцени от балет, напр. „Антракт”, „Силует”, „ Маска” , в пейзажи с плуващи в „Мъгла” и „Сенки”, в часовете на „Следобеда” , когато в светлините гаснат и изплуват „Силуети” на потънали в мислите си хора. Нейната живопис е експресивна, жестова, със силен контраст –между чисти цветове и сложно модулирани живописни фонове. Конкурно и безлинеарно пространството вместява образи, заредени с енергията на емоционалният изблик и едва доловим сарказъм. Това са картинни образи, врязващи се в съзнанието като гротески. В живописното пространство, те сякаш се скитат в безкрая на цветовете, като „извличат” за себе си чистия блясък на някой цвят, за да го обвият в мистериозната символика на емоцията и в магнетизма на модерността. “

За художниците:

Янко Маринов е роден на 24 декември 1907 г. в Килифарево. През 1925 г. постъпва в Морското рибарско училище във Варна. От 1933 до 1939 г. учи в Одеското художествено училище. Следва във Всеросийската художествена академия в Санкт Петербург от 1939 до 1941 г. През 1944 г. се завръща в България и се установява във Варна. Янко Маринов участва в представителните изложби на българското изкуство в Германия, Русия, Иран, Ирак, Турция, Унгария, Финландия. Има 29 самостоятелни изложби в България, Русия и Италия. Негови творби са притежание на НХГ, ГХГ във Варна, Велико Търново, Габрово, Килифарево, Плевен, както и на частни колекции в Германия, Италия, Полша, Франция, Чехословакия. Янко Маринов е лауреат на множество награди, по-важни от които: на Съюза на одеските художници (1967), “Артуро Даци”, Италия (1970), на Артистичен център Виареджо, Италия (1980), на Галерия “Ларнота”, Карара, Италия (1984) и др. За юбилейната му изложба във Варна през 1967 г. Георги Бакърджиев пише: “Южняк по темперамент, неговата чувствителност е романтична, пулсът на неговата мазка и форма – динамичен и топъл. Като искрен последовател на Никола Петров той разширява обсега на нашата импресионистична живопис... Миниатюрните му пейзажи са явление българското изобразително изкуство”. До края на живота си Янко Маринов живее и твори във Варна. Напуска ни през 2002 г.

Лора Янкова Маринова е родена на 01 юни 1953 г. във Варна. През 1977 г. се дипломира в Националната художествена академия в София, със специалност “Сценография”. От 1997 г. до 2002 г. е последователно сценограф и главен художник на Варненската опера. От 1985 г. е член на СБХ. Лора Маринова има реализирани над 60 сценографски проекта, като за балетния спектакъл “Анна Каренина” получава награда “Варна” като част от наградения колектив. Лора участва редовно в международни и национални общи представителни изложби, а през 2007 г. се представя и в Първото международно биенале на миниатюрата в Русе. През 2008 г. за картината си “Старост” Лора Маринова получава номинация за живопис в престижния конкурс “Национални награди Алианц България”. Нейни платна са притежание на частни колекционери в България, Италия, Франция, Холандия, Германия, САЩ и Канада.

Димитър Борисов е роден през 1946 г. в гр. Търговище. За негово щастие животът го среща с професор Васил Вълев, който усетил заложбите му – го насочва към живописта. Димитър Борисов работи като художник в Девня цели 12 години. От 1982 г. до днес работи като художник-декоратор във Варненската опера. Редовно участва в общи изложби на варненските художници. Съвместно със съпругата си Лора Маринова организира 6 изложби – живопис, две от които в гр. Хоф, Германия и гр. Гаис, Италия. През 2006 г. подрежда юбилейна изложба в галерия “Артин”, Варна.

Анна Борисова е родена през 1985 г. във Варна. През 2003 г. завършва “живопис” в НУИ “Добри Христов”-Варна, а през 2008 г. се дипломира блестящо в специалност “текстил” във ВСУ “Черноризец Храбър”. Участва в общи изложби, а още като ученичка е и първата й самостоятелна изложба по покана на Украинското посолство. Анна Борисова е носител на няколко награди и грамоти в различни конкурси. Нейният преподавател по живопис, известният български художник проф. Васил Вълев неслучайно вещае голямо бъдеще на младото дарование, достоен наследник на две поколения талантливи български художници.

Пламена Рачева, изкуствовед