Видимата страна на невидимото

Плакат на изложбата

Цветан Лазаров, Четвъртинка

Цветан Лазаров, Синьо

Цветан Лазаров, Ева

Цветан Лазаров, Може би пейзаж I

самостоятелна изложба–живопис и скулптура на Цветан Лазаров

18 септември - 08 октомври 2014

            От 18 септември 2014 г. арт галерия "Ларго" ще представи изложба – живопис и скулптура на Цветан Лазаров „Видимата страна на невидимото”. През последните години авторът реди тематични изложби, които имат връзка и приемственост помежду си. Той развива идеи, които го вълнуват, претворява ги в картини, картините се превръщат в цикъл, цикълът – в изложба. После една изложба подава тема на следващата. Така новата колекция творби, които ще видим в „Ларго” е развитие на темите от предишните му изложби – „Хоризонт на събитията” (2012) и „Геометрия на невидимото” (2014).

            Според Цветан „…картината е видим, функционален образ на мислите и емоционалните рефлексии на художника, а също така израз на границата между вътрешния свят на художника и възприятията на зрителя. Същността обикновено е невидима. Видим е образа. Видимо е проявлението на идеята, така, както светлината дава видима форма и цвят на всичко материално, оставайки субстанциално невидима. Невидимите мисли, възприятия  и чувства на художника, като импулс за творчество, пораждат необходимост от създаване на реална видимост. Търсейки  техния адекватен образ  върху бялото платно  и  превръщайки ги в една нова реалност,  художникът  създава видимото изображение.….”.

            Обличайки своята невидима мисъл в цвят, художникът я поднася пред очите на зрителя, правейки видими най-съкровените си мисли и чувства, оголвайки и вадейки на показ скритите кътчета на душата си. Но за Цветан Лазаров това не носи риск от неразбиране или отричане. Защото ако съдим по материалността на платната, видимата част на неговата невидима душа е бяла чистота, ефирна мекота, вглъбеност и овладяност.

            В повечето от творбите откриваме любим сюжет на художника – красотата на жената, превърната във видим израз на невидимата й, но вечна същност – на вдъхновителка – безплътна, почти разтваряща се в далечната светлина на хоризонта, но и на изкусителка, застанала сякаш почти пред нас с ябълка в ръка, толкова близо, че можем да почувстваме топлината на кожата й.

            Изведени като център на композицията, изпълващи почти целия видим свят на картината, в същото време моделите на Цветан са дистанцирани от нас, сякаш отдалечени в пространството. Те са с очи, забулени в копнеж, отнесени в мислите си, те сякаш плуват в безтегловността на един невидими свят. В него художникът ни предизвиква да надникнем, правейки ни скрити знаци, оставяйки ни малки послания в картините си, които да ни водят в този лабиринт на невидимото, който се крие зад прозаичната, делнична видимост. Тези знаци са раковината, птицата, ябълката, стъкленото кълбо, хартиената лодка, знаци, чрез чиято метафорична същност художникът отвежда мислите ни в различни посоки. Но тези символи са също и малки опорни точки, котви, които ни придържат във видимата страна на света на твореца. Те, както и квадратът, често използван от художника символ, са като фокусирана енергия в картината, която не позволява на пространството да се разтвори. Тези знаци задържат материалния свят, видимото, около себе си, предотвратявайки непрекъснатите опити на ръката на художника, движена от невидими за нас пориви, да разтвори, да прелее пространството на картината в околния свят, а оттам – отвъд хоризонта на зримото.   

            И както авторът споделя „…. картината се явява посредник между невидимия духовен свят на художника и емоционалната реакция на зрителя. За да се превърне картината в изкуство са необходими и двете страни – художника,за да я създаде като обект и зрителят, който да я съпреживее и чието възприятие да осмисли нейното съществуване.Невидимия свят на художника и на зрителя нормално не се покриват на 100%. Зрителят обикновено търси и намира частици от своя свят в картините. Но в това е и магията на изкуството – в него всеки може да се огледа и да намери наслада и вдъхновение.”

            Елате, за да потърсите вдъхновение и да изпитате наслада от невидимия изтънчен и естетски свят на Цветан Лазаров в неговите видими картини. Изложбата в галерия „Ларго” продължава до 08 октомври 2014.

            За художника:

          Цветан Лазаров е роден на 10 февруари 1962 г. в Берковица. Завършва Националната художествена гимназия „Илия Петров” в класа на художника Радослав Лилов през 1981 г. като специализира живопис и скулптура. Продължава образованието си в Националната Художествена Академия в София в периода 1984 – 1989 г. със специалност Живопис в класа на проф. Добри Добрев. От 1989 г. до днес работи като художник на свободна практика в областта на живописта, скулптурата, акварела и рисунката. Има 38 самостоятелни изложби у нас и в чужбина – в София, Пловдив, Варна, Бургас, в Хускварна, Швеция; Антверпен, Белгия; Орхус, Дания; Париж, Франция; Ротердам, Холандия и др. В резултат на няколко изключително успешни изложби получава покана за постоянна експозиция в престижната галерия Смедбин в  Хускварна, Швеция в периода 1997 – 2002 г. През 2010 г. печели втора награда за скулптура на симпозиума “Ателие на Дунава” в Пьохларн, Австрия. Негови творби се намират в НХГ,  в частни и общински колекции у нас и в чужбина. Живее и работи в София.

                                                                                                                     Нели Вълчева, галерист